Невидимо зад привидното?!!

Сигурно сте се сблъсквали с непознати съставки, четейки етикетите на различни козметични продукти. Ще се опитаме да внесем известна яснота по въпроса и да ви помогнем да се ориентирате правилно при избора си на крем, лосион, шампоан и т.н. Най-общо кремовете се състоят от миниатюрни капчици мазнини и вода (т.нар. формула “масло във вода”), както и емулгатор, който не позволява да се разслояват. Също така в състава им (не винаги) влизат ароматизатори, консерванти и биологичноактивни вещества. Това, разбира се, е обобщена формула – съставът на съвременните козметични продукти е далеч по-сложен. Освен това непрекъснато се разработват нови, подобрени формули и текстури, при които страничните ефекти са сведени до минимум или въобще отсъстват. Маслата и мазнините в козметичните продукти имат важна функция – омекотяват, подхранват и поддържат нормален липидния баланс на кожата. Маслата и мазнините може да бъдат натурални (какаово масло, ланолин, зехтин, масло от жожоба, авокадо и др.) или синтетични (изопропил миристат, бутил стеарат и др.).
Емулгаторите способстват за образуването на устойчива емулсия. Ако обаче е вложено по-голямо количество емулгатор в даден козметичен продукт, това води до нарушаване на нормалните функции на кожата, предизвиква опъване и сухота. Консервантите са вещества, необходими за по-дългото съхранение на козметичните средства, тъй като спират развитието на различни бактерии. Колкото повече натурални съставки съдържа даден продукт, толкова той е по-полезен, но за съжаление бързо става негоден за употреба. И затова се използват консервантите, които възпрепятстват окислението на мастните компоненти и по този начин се увеличава съответно и срокът на годност. Ароматизаторите са съставки, придаващи на козметичните средства приятен аромат. Най-често те са причината за появата на алергични реакции или кожни раздразнения. По принцип във висококачествените козметични продукти за постигане на деликатен аромат се използват натурални етерични масла. Към биологичноактивните вещества се отнасят витамини, ензими, еластин, колаген, екстракти от растения или от морски водорасли и др.
Ще разгледаме само тези вещества, които най-малкото трябва да ви накарат да се замислите, ако ги видите отбелязани на етикета за състава на даден продукт. Вещества, провокиращи алергични реакции:
Глицерин – известен е като най-древният овлажнител в козметиката, безвреден, добре абсорбиращ влагата от въздуха, но и от дълбоките слоеве на кожата. Поради тази причина специалистите са на мнение, че препарати, съдържащи глицерин над 20%, могат да имат обратно действие и да доведат до изсушаване на кожата. В много редки случаи е възможно да причинят сърбежи. Вазелин – получава се при преработката на нефт. Високопречистен е т.нар. бял вазелин, който е абсолютно безвреден. Докато жълтият, тъй като не е преминал през всички процеси на пречистване, може да провокира различни кожни проблеми.
Талк – по данни на American Journal of Epidemiology използването на талк в прахообразните козметични средства (пудри, ружове и др.) увеличава риска от кожни заболявания с 60%. Счита се, че продуктите с кремообразна текстура, съдържащи талк, са относително безвредни и могат само в определени случаи да предизвикат алергични реакции. Пропиленгликол – прекалено високото му съдържание в козметичните средства може да увреди клетъчните мембрани и да предизвика обриви и сърбежи.
Ланолин – напълно безвреден е, но ако е замърсен с пестициди (подобно замърсяване е възможно – доказано е с лабораторни изследвания на различни проби ланолин) може да предизвика обриви и алергични реакции.
Натриев лаурилсулфат – влиза в състава на някои пасти за зъби, както и козметични средства за измиване (шампоани, душ-гелове, сапуни), тъй като способства за образуването на обилна пяна. Научните изследвания за вредата от него, публикувани на страниците на Journal of American College of Toxicology, показват, че натриевият лаурилсулфат много бързо се абсорбира от кожата, видоизменя белтъчния състав на клетъчно ниво, нарушава структурата на космените фоликули и може да предизвика косопад. Също така прекомерно изсушава кожата и води до появата на различни кожни раздразнения.
Канцерогенни вещества Парабени – синтетични консерванти, които широко се използват в масовата козметика. Терминът “парабен” е съкращение от пара-хидрокси бензоена киселина. Парабените възпрепятстват растежа на бактериите и се използват за удължаване срока на годност на продукта, а не за да ви предпазят от инфекции. Последните проучвания показват, че парабените са разновидност на ксеноестрогените, т.е. нарушават хормоналния баланс в организма. Доказано е, че ксеноестрогените увеличават риска от рак на гърдата. Diethanolamine (диетаноламин) – химикал, който се използва в някои кремове, както и в козметични продукти за почистване на кожата – лосиони, тоалетни млека и др. Притежава много добри почистващи свойства и сам по себе си не е вреден, но при смесване с компоненти, включени в състава на други козметични средства, може да се получи мощният канцероген NDEA (нитрозодиетаноламин).
Trithanolamine (триетаноламин) – използва се като консервант в козметичните продукти, но при случайно взаимодействие с нитрати се образува опасното вещество нитрозамин, което има канцерогенен ефект. Methylisothiazolinone (метилизотиазолинон) – антибактериален препарат, използван в измиващите средства (течни сапуни, шампоани, средствата за интимна хигиена, продукти за изкуствен тен, лакове за коса и др.). Изследванията на катедрата по невробиология към Университета в Питсбърг, САЩ (2002), са доказали невротоксичността на този антисептик. Ако бременни жени ползват продукти, съдържащи метилизотиазолинон – той може да наруши процесите на формирането на нервните клетки на плода и да предизвика необратими нарушения в нервната система на новородените.
Салицилова киселина – разтваря мазнините и почиства запушените пори. Отстранява пъпките при проблемна кожа, предотвратява образуването им, избелва и прояснява тена на кожата. В големи дози обаче и при много чувствителна кожа съществува вероятност да се прояви канцерогенен ефект, затова третирането с препарати, съдържащи салицилова киселина, не бива да е постоянно, трябва да има прекъсване не по-малко от месец, понякога – два.

Как да се ориентирате в морето от разнообразни козметични предложения? За съжаление универсална рецепта няма.
Най-важното е да избирате козметичните средства много внимателно, задължително обърнете внимание на състава им – ако такъв отсъства на етикета, просто не купувайте продукти със съмнителен произход и качество, и проверявайте срока на годност. Винаги е за предпочитане да се разделите с по-голяма сума пари за покупката на висококачествен продукт, отколкото да увредите здравето си.